ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БИОСФЕРЕН ПАРК „ЧЕРВЕНАТА СТЕНА“
На територията на биосферен парк „Червената стена“ попадат части от седем защитени зони от общоевропейската екологична мрежа Натура 2000:
Защитени зони, определени съгласно Директивата за опазване на дивите птици
- BG0002015 „Язовир Конуш”
Защитената зона е обявена със Заповед № РД-367/16.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите с обща площ 376,77 дка.
Язовир „КОНУШ” е разположен непосредствено до едноименното село, на 15 км североизточно от гр. Асеновград. Защитена зона „Язовир Конуш” е сравнително малка територия, но концентрира изключително високо биологично разнообразие. Зоната попада изцяло в община Асеновград – в границите на Биосферен парк „Червената стена“. През различните периоди на годината в язовир Конуш са установени 114 вида птици, от които 21 вида са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове, 42 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 9 вида, в SPEC3 – 31 вида. Язовирът е място с международно значение за срещащия се редовно по време на миграция и през зимата малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Отделни двойки малки корморани се задържат тук до късно през пролетта, поради което е твърде вероятно те да останат да гнездят, ако не бъдат безпокоени и преследвани. Други два световно застрашени вида също се срещат в язовира – белооката потапница /Aythya nyroca/ по време на миграция и къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/ през зимата. Тук се намира една от най-големите в страната колонии на нощна чапла /Nycticoraх nycticoraх/, смесена с малка бяла чапла /Egretta garzetta/. Язовир Конуш е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези два вида.
Приблизително 10 % от територията на защитената зона – устието на язовир Конуш е обявена за защитена местност „Аязмото”.
- BG0002073 „Добростан”
Защитената зона е обявена със Заповед № РД-528/26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите с обща площ 836,15520 дка.
Площта от община Асеновград, която попада в границите на защитената зона е 25387,99 ха. Именно тази територия пряко граничи със сърцевинната зона на биосферния парк (съществуващия резерват „Червената стена“) и представлява естествен буфер на сърцевинната зона, поради което е определена за буферна зона на парка.
В Добростан са установени са 149 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 60 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 21 вида, в SPEC3 – 35 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 46 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Добростан е мястото в България където се счита че все още гнезди с най-многочислена популация белошипата ветрушка /Falco naumanni/, която е застрашена от изчезване в света. Той е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Пет биомно-ограничени вида, характерни за този биом, се срещат в Добростан – планински кеклик /Alectoris graeca/, черноглава овесарка /Emberiza melanocephala/, скална зидарка /Sitta neumayer/ и червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/. Районът е от световно значение и за царсия орел /Aquila heliaca/. Във високите части на планината се срещат видове, характерни за иглолистните гори, като лещарката /Bonasa bonasia/, глухаря /Tetrao urogallus/ и белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/. Добростан е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за 12 вида птици, тъй като поддържа значим гнездови популации на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, скалния орел /Aquila chrysaetos/, царския орел, осояда /Pernis apivorus/, орела змияр /Circaetus gallicus/, сокола скитник /Falco peregrinus/, белошипата ветрушка, лещарката, глухаря, бухала /Bubo bubo/, козодоя /Caprimulgus europaeus/ и белогърбия кълвач. Районът е и един от най-важните в Европа за опазването на керкенеза /Falco tinnunculus/, чухала /Otus scops/ и зеленогушата овесарка /Emberiza cirlus/. Поддържа също значими гнездови популации на черния щъркел /Ciconia nigra/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, черния кълвач /Dryocopus martius/, сирийския пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, горската чучулига /Lullula arborea/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и сивия кълвач /Picus canus/.
Защитени зони, определени съгласно Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна:
В границите на Биосферен парк „Червената стена“ попадат части от пет защитени зони, включени в списъка на зоните за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна:
BG0000194 „Река Чая”, BG0000436 „Река Мечка”,
BG0000437 „Река Черкезица”,
BG0000438 „Река Чинардере”, обхващащи поречията на едноименните реки, приети с Решение на МС № 122/02.03.2007 г. и BG0001031 „Родопи – Средни”, приета с Решение на МС № 661/16.10.2007 г., изм. с РМС № 811/16.11.2010 г.
Целта на опазване на тези защитени зони е:
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване;
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на зоните.
Предмет на опазване в защитена зона BG0000194 „Река Чая”са:
Природни местообитания:92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци
Бозайници:
Видра (Lutra lutra), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna)
Земноводни и влечуги:
Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegate), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
Риби:
Маришка мряна (Barbus plebejus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)
Безгръбначни:
Бисерна мида (Unio crassus), Вертиго (Vertigo moulinsiana), Вертиго (Vertigo angustior), Бръмбар рогач (Lucanus cervus)
Предмет на опазване в защитена зона BG0000436 „Река Мечка”, са:
Природни местообитания:
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори
91AA * Източни гори от космат дъб
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
Бозайници:
Европейски вълк (Canis lupus), Видра (Lutra lutra), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Голям нощник (Myotis myotis), Южен подковонос (Rhinolophus Euryale), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna)
Земноводни и влечуги:
Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegate), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
Риби:
Маришка мряна (Barbus plebejus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)
Безгръбначни:
Бисерна мида (Unio crassus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpine)
Предмет на опазване в защитена зона BG0000437 „Река Черкезица” са:
Природни местообитания:
92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
Бозайници:
Видра (Lutra lutra), Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna)
Земноводни и влечуги:
Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
Риби:
Маришка мряна (Barbus plebejus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)
Безгръбначни:
Бисерна мида (Unio crassus), Офиогомфус (Ophiogomphus Cecilia)q Бръмбар рогач (Lucanus cervus)
Предмет на опазване в защитена зона BG0000438 „Река Чинардере”, са:
Природни местообитания:
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори
91AA * Източни гори от космат дъб
91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)
92C0 Гори от Platanus orientalis
Бозайници:
Европейски вълк (Canis lupus), Видра (Lutra lutra), Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna)
Земноводни и влечуги:
Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegate), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
Риби:
Маришка мряна (Barbus plebejus)
Безгръбначни:
Бисерна мида (Unio crassus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpine)
Предмет на опазване в защитена зона BG0001031 „Родопи – Средни”са:
Природни местообитания:
91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion,
3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachio
4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета
5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик
5210 Храсталаци с Juniperus spp.
6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi
6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
6230 *Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините
6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
6510 Низинни сенокосни ливади
6520 Планински сенокосни ливади
7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища
7220 *Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)
7230 Алкални блата
8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
8310 Неблагоустроени пещери
9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)
9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
9180 *Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)
9530 *Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества
62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
91AA *Източни гори от космат дъб
91BA Мизийски гори от обикновена ела
91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори
91W0 Мизийски букови гори
91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа
92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
92C0 Гори от Platanus orientalis
Бозайници:
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus),*Европейски вълк (Canis lupus), Видра (Lutra lutra), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Голям нощник (Myotis myotis), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Южен подковонос (Rhinolophus Euryale), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica), Лалугер (Spermophilus citellus), *Кафява мечка (Ursus arctos), Пъстър пор (Vormela peregusna)
Земноводни и влечуги:
Жълтокоремна бумка (Bombina variegate), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Леопардов смок (Elaphe situla)q Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
Риби:
Маришка мряна (Barbus plebejus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia aurata)
Бъзгръбначни:
Бисерна мида (Unio crassus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Еуфидриас (Euphydryas aurinia), Callimorpha quadripunctaria, Макулинеа (Maculinea nausithous), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpine)
Растения:
Венерино пантофче (Cypripedium calceolus), * Калописиева дактилориза (Dactylorhiza kalopissii)