Територията на община Асеновград, включена в границите на биосферен парк „Червената стена“ се отличава с изключително богато биологично разнообразие, за опазването на което са обявени 13 защитени територии:
- Защитена местност „Марциганица“;
- Защитена местност „Чинар дере“;
- Защитена местност „Аязмото“;
- Защитена местност „Усойката“;
- Защитена местност „Лале баир“;
- Защитена местност „Караджов камък“;
- Защитена местност „Гонда вода“;
- Защитена местност „Находище на дървовидна хвойна“;
- Защитена местност „Клувията – Дива вода“;
- Защитена местност „Находище на Атинска мерендера“;
- Защитена местност „Анатема“;
- Природна забележителност „Белинташ“;
- Природна забележителност „Гаргина дупка-/пещера/“.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БИОСФЕРЕН ПАРК „ЧЕРВЕНАТА СТЕНА“
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “МАРЦИГАНИЦА”
Цел на обявяване
Да се запази характерен ландшафт на местността, ползваща се за отдих и туризъм .
Местоположение
Намира се в землището на с. Добростан , Община Асеновград
Кратко описание
Местността се намира в близост до х. “Марциганица” и биосферния резерват “Червената стена”. Територията е обявена за защитена местност със Заповед № 55/29.01.1980 г. на КОПС при МС с площ 275 дка по предложение на ОС на БТС – Пловдив.
Защитената местност се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство-Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
Територията на защитената местност се отнася към Родопския фитогеографски окръг.
Дървесната растителност е с преобладаващ изкуствено залесителен характер, целящ постигането на декоративен ефект в околността на близкоразположената х.”Марциганица”. Основните лесообразуващи видове са бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (Pinus nigra), бреза (Betula pendula), обикновен габър (Caprinus betulus), шестил (Acer platanoides), ела (Abies alba) и сребриста липа (Tilia tomentosa). Поради високата плътност на дървестната растителност, храстите се срещат предимно в покрайнините на гората и включват само няколко таксона – обикновенна хвойна (Juniperus communis), шипка (Rosa canina) и ива (Salix caprea).
Тревните видове се разделят на сциофитни във вътрешността на гората, като здравец (Geranium macrorisum), момкова сълза (Poligonatum off.), дебрянка (Sanicula europhaea) и мезоморфни, като женевско срещниче (Ajuga genevensis), камшик (Agrimonia eupatoria), незабравка (Myosotis silvatica), триделен дивесил, (Heracleum ternatum), елегантна глушина (/Vicia elegans), пореч (Rorippa austriaca), мащерколистно великденче (Veronica serpyllifolia) и лечебна иглика (Primula off)/.
Влечугите в защитената местност са представени предимно от зеления и стенен гущер (Lacerta viridis ; L.muralis).
От бозайниците значителна численост има сляпото куче (Spalax lucodon).
Близостта на местността до резерват “Червената стена “ оказва значително отражение върху орнитофауната й. Наред с гнездящите тук видове птици могат да се наблюдават и ловуващи дневни и нощни грабливи птици, обитаващи резервата. Пасищните терени с храстова и по-рядка дървесна растителност в покрайнините на гората са удобен биотоп за гнездене на овесарки и каменарчета. От овесарките се срещат жълтата и сивата (Emberiza citrinella; E. Calandra), а от каменарчетата – сивото каменарче (Oenanthe oenanthe). Доминираща за тези биотопи е горската чучулига (Lullula arborea). Дървестната растителност осигурява условия за гнезденето на черният синигер (Parus ater), сойката (Garrulis glandarius), чинката (Fringilla coelebs), жълтоглавото кралче (Regulus regulus), кръсточовката (Loxia curvirosta).
Режим и статут на защитената местност
В границите на защитената местност се забранява:
- разкриването на кариери, провеждането на минногеоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя ландшафта;
- всякакво строителство, освен предвиденото в устройствения проект на защитената територия;
- пашата на домашни животни в земите от горския фонд;
- повреждането на горската растителност;
- преследването на дивите животни и нарушаване на местообитанията им.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “ДЪБЕТО”
Цел на обявяване
Да се запази вековна гора от благун (Quercus frainetto) и летен дъб (Quercus robur).
Местоположение
Намира се в землището на с. Нови Извор, община Асеновград, област Пловдивска.
Кратко описание
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-650/23.11.2000 г на МОСВ с обща площ 10.3 ха, която се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив. Със Заповед № РД-852/07.11.2006 г. на МОСВ площта на защитената местност е актуализирана на 103,383 дка.
Режим и статут на защитената местност
В границите на защитената местност е забранено:
- Извеждане на всякакви сечи, с изключение на санитарни;
- Паша на домашни животни;
- Бивакуване и палене на огън;
- Замърсяване с битови и други видове отпадъци.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “ЧИНАР ДЕРЕ”
Цел на обявяването
Да се запази едно от последните естествени находища на източен чинар (Platanus orientalis) в България.
Местоположение
Намира се в местността “Чинар дере”, източно от с. Тополово, Община Асеновград, Област Пловдивска.
Кратко описание
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-420/14.11.1995 год. на МОС /ДВ бр. 105/95 г./ с площ 27,7 ха. Разположена е по поречието на р. Тополовска с дължина 3 км и ширина от 30 до 100 м. ЗМ “Чинар дере” се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Със Заповед № РД-941/28.12.2007 г. на МОСВ площта на защитената местност е актуализирана на 445,674 дка.
ЗМ “Чинар дере” е обявена с цел запазване на едно от последните естествени находища на източен чинар в България. Естествената чинарова гора е от издънков тип с възраст на дърветата до 50 -70 години, единични и над 100 години и височина 17-20 м. Територията на местността се отнася към Горнотракийският фитогеографски окръг.
Доминиращият дървесен вид е източен чинар (Platanus orientalis). Съпътстващите дървесни видове: бяла върба (Salix alba), черен бъз (Samburus nigra), бяла акация (Robinia pseudoacacia) – са представени от единични екземпляри.
Храстите – трънка (Prunus spinosa), къпина (р.Rubus), глог (Crataegus monoginae) и повет (Clematis vitalba) са разположени предимно в периферията на гората – по сухи и припечни местообитания.
Тревистата растителност е с ясно изразен рудерален характер, което е свързано с използването на местността в миналото за сметище, и добив на инертни материали. Близо до речното корито се наблюдават видове като змиярник (Arum macculatum), змийско мляко (Chelidonium majos), водно пипериче (Poligonum hidropiper), водно лютиче (Ranunculus aquatilis) и вълча ябълка (Aristolochia climatitis), докато по отъпканите терени на северния бряг на реката се срещат отделни находища на: бълдаран (Chaerophyllum bulbosum), киселец (Rumex acetosa), коприва (Urtica dioica), градско омайниче (Geum urbanum), бял равнец (Achilea millefolia) и бадемолистна млечка (Euphorbia amigdaloides). За отбелязване са значителните количества от гръцка ведрица (Fritilaria graeca), червената мъртва коприва (Lamium purpureum) и ценното билково растение дяволска уста (Leunurus cardiaca).
Разположението на защитената местност сред интезивен селскостопански район, близостта и до голям язовир и преминаващата през нея река, благоприятсвува за разнообразна фауна. Реката и малките заблатени участъци край нея осигуряват условия за живот и размножаване на земноводните като обикновен тритон (Triturus vulgaris), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina) и зелената крастава жаба (Bufo viridis). Доминиращ вид от земноводните е голямата водна жаба (Rana ridibunda). Често се среща и жабата дървестница (Hila arborea).
От влечугите доминиращи са зеленият гущер (Lacerta viridis) и стенният гущер (L.muralis). В покрайнините на защитената местност често се среща и кримският гущер (L.taurica).
Орнитофауната е представена предимно от дъждосвирцови и чаплови птици.
По клоните на дърветата в местността нощуват сивата чапла (Ardea cinerea) и нощната чапла (Nycticorax nycticorax). Освен от белият щъркел (Ciconia ciconia), който гнезди в района, защитената територия се посещава редовно от чирни щъркели (Ciconia nigra) за изхранване. Често срещани са папунякът (Upupa epops) и въртошийката (Jynx torguila) а от грабливите обикновенният мишелов (Buteo buteo) и обикновенната ветрушка (Falco tinunnculus). Доминантни видове са свраката (Pica pica), славеят (Luscinia megarhynchos), чинката (Fringilla coelebs) и черноглавото коприварче (Sylvia articapilla).
Режим и статут на защитената местност
В границите на защитената местност е забранено:
- Строителство, разкриване на кариери, изземване на инертни материали, корекция на речните корита, както и други дейности, променящи естествения облик на местността или водния й режим;
- Извеждане на реконструкционни сечи и залесяване с неприсъщи дървесни видове;
- Увреждане, изкореняване и унищожаване на естествената растителност, бране на цветя за букети, събиране на билки;
- Паша на кози;
- Замърсяване с битови, промишлени и строителни отпадъци.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “АЯЗМОТО”
Цел на обявяване
Да се запазят местообитанията и популациите на застрашени, редки и защитени видове птици.
Местоположение
Намира се в землището на с. Конуш, Община Асеновград, Област Пловдивска.
Кратко описание
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-897/22.11.2001 г на МОСВ с обща площ 37,131 дка. Територията се стопанисва и охранява от Община Асеновград под контрола на РИОСВ – Пловдив.
ЗМ „Аязмото” обхваща устието на язовир Конуш, който е разположен непосредствено до едноименното село, на 15 км североизточно от гр. Асеновград. През различните периоди на годината в язовир Конуш са установени 114 вида птици, от които 21 вида са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове, 42 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа в категория SPEC2 са 9 вида, в SPEC3 – 31 вида. Язовирът е място с международно значение за срещащия се редовно по време на миграция и през зимата малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Отделни двойки малки корморани се задържат тук до късно през пролетта, поради което е твърде вероятно те да останат да гнездят, ако не бъдат безпокоени и преследвани. Други два световно застрашени вида също се срещат в язовира – белооката потапница (Aythya nyroca) по време на миграция и къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) през зимата.
В защитената територия се намира една от най-големите в страната гнездови колонии на нощна чапла (Nycticoraх nycticoraх), смесена с малка бяла чапла (Egretta garzetta). Язовир Конуш е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези два вида.
Режим и статут на защитената местност
В границите на защитената местност е забранено:
- Сечта, увреждането и изкореняването на дървестна и харастова растителност, освен санитарната сеч, съгласно плана за управление;
- Разрушаване на гнездата на птиците;
- Паленето на огън;
- Лова и ловностопанските мероприятия;
- Навлизането на хора и домашни животни и безпокоене на птиците по време на размножителния период (15 февруари – 15 август)
- Косенето на папур за периода от 15 февруари до 30 октомври;
- Замърсяване с отпадъци;
- Всякакво строителство;
- Разкриването на кариери, изземването на инертни материали, корекция на речните корита, както и други дейности, променящи естествения облик на местността или водния режим;
- Паша на домашни животни;
- Залесяване на месността с неприсъщи за територията дървесни и храстови видове.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “УСОЙКАТА”
Цел на обявяването
Да се запази едно от редките естествени находища на черен бор (Pinus nigra) в Родопите на възраст над 200 години.
Местоположение
Намира се в местността “Усойката”, землище на с. Добростан, Община Асеновград, Област Пловдивска.
Кратко описание
Естественото находище на черен бор в местността “Усойката” е обявено за природна забележителност със Заповед № 468 / 30.12.1977 г. на КОПС при МС с площ 4,0 ха. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, природната забележителност е прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-334/31.03.2003 г. на МОСВ. Територията се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – гр. Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив. Със Заповед № РД-541/12.07.2007 г. на МОСВ площта на защитената местност е актуализирана на 45,271 дка.
Територията се отнася към Родопския фитогеографски окръг. Дървесните видове са представени от два таксона – черен бор (Pinus nigra) и обикновен габър (Carpinus betulus).
Храстите са ограничено представени – обикновенна хвойна (Juniperus communi), космат зановец (Chamaecytisus hirsutus), бодлива шипка (Rosa rogosa) и храстовидно развиваща се калина (Viburnum opulus).
Тревната покривка е по-разнообразна и е представена както от сенкоиздръжливи видове, като петров кръст (Lilium martagon), жълта мъртва коприва (Galeobdolon luteum), дебрянка (Sanicula euhopaea), червено подъбиче (Teucrium chamaedrys) и ведрица (Frutilaria pontica), така и от мезофитните видове телчарка (Polygala rhodopaea), рожец (Cerastium caespitosum), горска незабравка (Myosotis sylvatica), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia), шапиче (Alchemilla flabellate) и други. Необходимо е да се отбележи и широкото присъствие на салепите -р.(Orchis) и р.(Cephalantera).
От птиците тук могат да се срещнат черният синигер (Parus ater), чинката (Fringilla coelebs), жълтоглавото кралче (Regulus regulus), пойният дрозд (Turdus philomelus), обикновеното каменарче (Oenanthe oenanthe), червеногърбата сврачка (Lanilus collurio), коса (Turdus merula), жълтата овесарка (Emberiza citronella), сивата овесарка (E. сia).
Режим и статут на защитената територия
В границите на защитената местност е забранено:
- Извеждането на сечи, с изключение на санитарни;
- Увреждането на дървестната растителност;
- Пашата и бивакуването на домашни животни;
- Паленето на огън;
- Замърсяването с отпадъци;
- Строителство;
- Търсенето или проучването и добивът на подземни богатства.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “ЛАЛЕ БАИР”
Цел на обявяването:
Да се запази естественото находище на родопско лале (Tulipa rhodopaea)- български ендемит и защитен вид.
Местоположение:
Намира се в местността “Лале баир” в землището на гр. Асеновград, община Асеновград.
Кратко описание:
Местността “Лале баир” е обявена като природна забележителност със Заповед № 534/25.09.1978 г. на КОПС при МС, с площ 20 дка. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, природната забележителност е прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-335/31.03.2003 г. на МОСВ.
С цел ограничаване брането на родопското лале и увреждането му от животни защитената местност е оградена с метална мрежа. В територията около защитената местност, извън оградата е установена висока численост на родопско лале. В тези площи са установени и редица други редки и защитени видове – халерово котенце, стръбърниев карамфил, гръцка ведрица, лаврово бясно дърво и др., поради което със Заповед № РД-1344/21.12.2004 г. на МОСВ, територията на защитената местност е увеличена с 49,075 дка. Територията се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
От представителите на растителното царство най-характерния вид е родопското лале (Tulipa rhodopaea) – български ендемит и защитен растителен вид (вкл. в приолжение №3 на Закона за биологичното разнообразие).
Територията на защитената местност се отнася към горнотракийския фитогеографски окръг. Югозападното разположение на склона, върху който се намира Лале баир, силно каменистата почва с много плитък профил са в пряка корелация с бедния дървесен и храстов фонд. Последният е представен от единични екземпляри маждрян (Fraxsinus ornus), обикновена хвойна (Juniperus communis)и люляк (Siringa vulgaris).
Тревистата растителност е съставена от ксерофитни видове и ефемери. Към сухоустойчивите видове могат да бъдат отнесени: представителите на тлъстига (Sedum), сбита камбанка (Campanula macrostachia), бяло подъбиче (Theucrium polium), синя жлъчка (Cychorium intibus), коило (Stipa capillata) и козя брада (Tragopogon majos). Ефемерите са представени предимно от купанов лук (Allium cupanii) и гарвански лук (Ornitogalum umbelatum). В северния край на защитената територия се срещат отделни екземпляри от планински бурен (Sideritis momntana), люта мента (Menta piperita), пълзящ очиболец (Potentila reptans), обикновена поветица (Convolvulus arvense) и кипарисова млечка (Euphorbia ciparisias). Единичните туфи от жасмин (Jasminum fruticans) са предимно в близост до гората, където явно се наблюдава по – висока въздушна влажност.
Числеността на родопското лале през последните няколко години се е запазило, но се отчита изместване на границата на популацията в северна и западна посока.
Най – често срещани представители на животинския свят тук са пепелянката (Vipera ammodytes), стенният гущер (Lacerta muralis), обикновеното каменарче (Oenanthe oenanthe), дългоопашатия синигер (Aegithalos caudatus) и сивата овесарка (Emberiza cia).
Режим и статут на защитената територия:
В границите на защитената местност е забранено:
- Разораване и разкопаване;
- Изкореняване на дървестна и храстова растителност;
- Паша и бивакуване на домашни животни;
- Паленето на огън;
- Замърсяване с отпадъци;
- Строителство;
- Търсене или проучване и добив на подземни богатства;
- Ловностопански мероприятия.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “КАРАДЖОВ КАМЪК”
Цел на обявяването:
Да се запазят местообитанията на защитени и редки видове животни.
Местоположение:
Защитената местност, която включва скалните комплекси Караджов камък и Хайдушки камък, се намира в землищата на с. Мостово и с. Сини връх, общ. Асеновград.
Кратко описание:
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-1015/06.08.2003 г. на МОСВ. Намира се в землищата на селата Мостово и Сини връх, Община Асеновград и е с обща площ 1331 дка. Със Заповед № РД-566/12.07.2007 г. на МОСВ площта на защитената местност е актуализирана на 1297,500 дка.
Караджов камък и Хайдушки камък представляват поредица от скални отвеси на 1100-1500 м. н.в. с обща дължина около 2500 м и височина 40-50 м. Двата скални комплекса са разположени на разстояние около 600 м. един от друг. Караджов камък се намира в землището на с. Мостово, а Хайдушки камък попада в землището на с. Сини връх, западно от махала Ряката. Скалните феномени са изградени от вулкански туфи (вулканогенно-седиментни скали). В резултат на специфично изветряне на скалите са образувани живописни форми, които, в съчетание с гората, придават на местността твърде своеобразен облик. Територията се стопанисва и охранява от Община Асеновград и Държавно горско стопанство – Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
За територията на защитената местност са характерни пионерните скални растителни групировки върху преобладаващите в площта скални комплекси, редките за района на родопите естествени стари букови гори върху стръмни и урвести терени и малки горски поляни и пасища, попадащи сред горските и скалните масиви.
Флористичното богатство на защитената местност е високо. Установено е наличие на редица защитени и редки видове растения като: фриландскиев пчелинок (Marrubium friwaldskyanum), валеновскиево прозорче (Silene velenovskiana), халерово котенце (Pulsatilla halleri), лудо биле (Atropa belladonna) и родопски силивряк (Haberlea rhodopensis).
Естествения характер на местообитанията и ниския антропогенен натиск е предпоставка района на Караджов камък да има богата по отношение на видовия състав фауна. Територията има важно значение за редките и защитени видове, които гнездят в района – черен щъркел (Ciconia ciconia), скален орел (Aquila chrysaetos), белоопашат мишелов (Buteo rifinus), египетски лешояд (Neophron percnopterus), сокол скитник (Falсo peregrinus), черношипа ветрушка (Falсo tinnunculus), алпийски бързолет (Apus melba), градска лястовица (Delichon urbica), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris), домашна червеноопашка (Phoeniurus ochruros), скалолазка (Tichodroma muraria), гарван (Corvus corax).
На територията на защитената местност са установени редица други защитени от закона видове птици, които обитават скалните феномени – голям ястреб (Accipiter gentiles), малък ястреб (Accipiter nisus), черен лешояд (Aegypius monahus), обикновен мишелов (Buteo buteo), белоглав лешояд (Gyps fulvus), малък орел (Hieraaetus pennatus), осояд (Pernis apivorus), белошипа ветрушка (Falсo naumanni), орко (Falсo subutteo), див скален гълъб (Columba livia livia), бухал (Bubo bubo), горска улулица (Strix aluco), черен кълвач (Dryocopus martius) и др.
Поради естествената недостъпност и добрата хранителна база районът предлага отлични условия за дива коза (Rupicarpa rupicarpa). Скалният комплекс се обитава целогодишно от кафява мечка (Ursus arctos), както и от европейска дива котка (Felis silvestris), европейски вълк (Canis lupus), лисица (Vulpes vulpes), златка (Маrtes martes), белка (Martes foina), невестулка (Mustela nivalis), язовец (Meles meles).
Режим и статут на защитената територия:
В границите на защитената местност е забранено:
- Разрушаване на скалните образувания;
- Паша на кози;
- Всякакво строителство и други дейности, чрез които се изменя естествения облик на местността;
- Изграждането на нови пътища;
- Извеждането на сечи, с изключение на отгледни и санитарни;
- Осъществяването на горскостопански дейности в периода от 1 март до 15 юли;
- Ловуване и ловностопански мероприятия в периода от 1 май до 31 юли;
- Използване на скалния комплекс за скално катерене, алпинизъм, парапланеризъм, делтапланеризъм и мотоделтапланеризъм;
- Бивакуване на хора и палене на огън;
- Замърсяване с отпадъци;
- Разораване и залесяване на незалесени площи;
- Търсенето, проучването и добивът на подземни богатства.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “ГОНДА ВОДА”
Цел на обявяването:
Да се запази естествена вековна гора от черен бор (Pinus nigra).
Местоположение:
Намира се в землището на с. Бачково, Община Асеновград, Област Пловдивска.
Кратко описание:
Местността “Гонда вода” е обявена като историческо място със Заповед №24/03.01.1970 г. на МГГП, с площ 74.1 ха. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, историческото място е прекатегоризирано в защитена местност със Заповед №РД-328/31.03.2003 г. на Министъра на околната среда и водите. Със Заповед № РД-549/12.07.2007 г. на МОСВ площта на защитената местност е актуализирана на 746,001 дка.
Територията се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
Режим и статут на защитената територия:
В границите на защитената местност е забранено:
- Извеждане на голи сечи;
- Увреждане на дървесната растителност;
- Паша и бивакуване на домашни животни;
- Паленето на огън;
- Замърсяване с отпадъци;
- Строителство;
- Търсене, проучване и добив на подземни богатства.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “НАХОДИЩЕ НА ДЪРВОВИДНА ХВОЙНА“
Цел на обявяването:
Да се запази естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus exelsa Bieb).
Местоположение:
Намира се в землището на с. Бачково, община Асеновград, област Пловдив.
Кратко описание:
Защитена местност „Находище на дървовидна хвойна” е обявена със Заповед № РД-1465/12.12.2003 г. на МОСВ с обща площ 132 дка. Със Заповед № РД-853/07.11.2006 г., площта на защитената местност е актуализирана на 132,003 дка.
Дървовидната хвойна е рядък и защитен от Закона за биологичното разнообразие вид. Той е терциерен реликт, представител на вечнозелената средиземноморска флора в България и е включен в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид.
На територията на защитената местност дървовидната хвойна е разположена неравномерно из цялата територия – по единично или на групи. В границите на защитената територия се намират находища и на много други редки и защитени видове растения като: родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), веленовски дебелец (Sempervivium velenovskyi), венерин косъм (Adiantum capillus-veneris), бодлив залист (Ruscus aculeatus), пистация (Pistacia terebinthus) и др.
Територията се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
Режим и статут на защитената територия:
В границите на защитената местност е забранено:
- Унищожаване и повреждане на дървовидна хвойна;
- Извеждане на всякакви сечи, с изключение на санитарни;
- Залесяване с нехарактерни за района видове;
- Паша на домашни животни;
- Бивакуване на хора и домашни животни;
- Палене на огън;
- Разрушаване и изземване на скални маси;
- Всякакво строителство и други дейности, чрез които се изменя естествения облик на местността;
- Замърсяване с отпадъци.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “АНАТЕМА”
Цел на обявяването:
Да се запазят находища и местообитания на редки и защитени растителни и животински видове.
Местоположение:
Намира се в рида Анатема, землището на гр. Асеновград, община Асеновград, област Пловдив.
Кратко описание:
Защитена местност „Анатема” е обявена със Заповед № РД-1201/18.11.2004 г. на МОСВ с обща площ 1218,585 дка.
На територията на защитената местност се намират находища и местообитания на редки и защитени растителни и животински видове, които са включени в Червната книга на България като: родопска и издънкова мерендера (Merendera rhodopaea Merendera sobolifera), гръцка ведрица (Fritillaria graeca), силивряк (Haberlea rhodopensis), лаврово бясно дърво (Daphne laureola) , стрибърниева айважива (Alkanna stribrnyi), халерово котенце (Pulsatilla halleri), стрибърниев карамфил (Dianthus stribrnyi), оливиеров минзухар (Crocus olivieri); белоопашат мишелов (Buteo rufinus), сокол скитник (Falco peregrinus), син и пъстър скален дрозд (Monticola solitarius, M. saxatilis), малък и голям ястреб (Accipiter nisus, А. gentilis), черен кълвач (Dryocopus martius), турска боа (Eryx jaculus).
Територията се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
Режим и статут на защитената територия:
В границите на защитената местност е забранено:
- Унищожаване и увреждане на находищата и местообитанията на защитените растителни и животински видове;
- Извеждане на сечи, с изключение на санитарни и огледни;
- Залесяване с нехарактерни за района видове;
- Паша на домашни кози;
- Бивакуване на хора и домашни животни;
- Палене на огън;
- Разрушаване и изземване на скални маси;
- Всякакво строителство и други дейности, чрез които се изменя естествения облик на местността;
- Замърсяване с отпадъци.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ “БЕЛИНТАШ”
Цел на обявяване
Да се запази забележителното скално образование.
Местоположение
Намира се в землището на с. Сини връх, община Асеновград, област Пловдивска.
Кратко описание
Природната забележителност „Белинташ” е обявена със Заповед № РД-1464/12.12.2003 г. на МОСВ с обща площ 23 дк1а.
Природната забележителност представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м., ширина от 30 до 50 м. и височина приблизително 35 м. Изградено е от вулканогено-седиментни скали /вулкански туфи/. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца, които са пълни с вода, множество каналчета към тях и други следи от древно-тракийска светилище.
Скалният комплекс представлява място за гнездене на алпийски бързолет, червенокръста лястовица и черношипа ветрушка.
Природната забележителност се стопанисва и охранява от Община Асеновград, и Държавно горско стопанство – Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
Режим и статут на природната забележителност
В границите на природната забележителност е забранено:
- Извършването на разкопки, разрушаване и изземване на скални маси;
- Строителство и други дейности, чрез които се изменя естествения облик на местносттта;
- Унищожаване и увреждане на естествената растителност;
- Ловуването и ловно–стопански мероприятия през периода от 1 май до 31 юли;
- Бивакуване на домашни животни;
- Скално катерене, алпинизъм, парапланеризъм, делтапланеризъм и мото-делтапланеризъм;
- Палене на огън;
- Замърсяването с отпадъци;
- Паша на кози.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ “ГАРГИНА ДУПКА”
Цел на обявяване
Опазване местообитания на защитени и редки видове прилепи.
Местоположение
Намира се в землището на с. Мостово, община Асеновград, област Пловдивска.
Кратко описание
Природната забележителност пещерата „Гаргина дупка” е обявена със Заповед № РД-1005/04.08.2003 г. в землището на с. Мостово, община Асеновград, област Пловдивска.
Пещерата представлява карстово образование с два входа. Горния вход е сух, а от долния изтича малка рекичка. Пещерата е заведена в българската федерация по спелеология под № 407011. Общата й дължина е 524 м., денивилацията е +38 м. “Гаргина дупка” е най-дългата пещера в района на Мостово-Орешец, който е част от Добростанския пещерен район. Надморската височина при долния вход е 905 м.
Пещерата е известна като убежище на хиляди прилепи още от преди около 50 години. Тя е едно от най-важните убежища за зимуване и размножавана на прилепите в Западните Родопи. Пещерата се обитава от следните видове прилепи:
- голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
- малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
- голям нощник (Myotis myotis)
- остроух нощник (Myotis blythii)
- дългоприст нощник (Myotis capacinii)
- пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii)
Видът дългопръст нощник е включен в Червената книга на България в категорията “рядък”. Всички описани по-горе видове прилепи са защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие и са включени в Бернската конвенция, Директива 92/43, Бонската конвенция и споразумението за опазването на прилепите в Европа. Установено е, че през размножителния период (май-юли) числеността на колониите от пещерен дългокрил и дългопръст нощник достига 4000 екземпляра, а през зимата между 1000 и 2000 екземпляра.
Постоянни обитатели на пещерата са и около 20 вида безгръбначни животни – представители на пещерната фауна.
В скалите над пещерата има обитаемо гнездо на гарван-гробар – защитена вид птица съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Пещерата “Гаргина дупка” е включена в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в списъка на 13–те най-значими прилепни пещери в България. Тя е от първостепенна важност за съществуването на прилепите в страната.
Природната забележителност се стопанисва и охранява от Държавно горско стопанство – гр. Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив.
Режим и статут на природната забележителност
В границите на природната забележителност е забранено:
- Влизане в пещерата на хора и животни и всякакви дейности в нея през размножителния период на прилепите от 1 май до 10 август и през периода на зимуването им от 1 ноември до 15 март;
- Бивакуване на хора, палене на огън, както и използването на открит огън за осветяване или други цели в пещерата;
- Всякакви дейности в пещерата и около входовете й, които могат да прекъсват и/или ограничават достъпа на прилепите в нея или променят нейният микроклимат;
- Разкопаване, унищожаване на скалните образувания, както и всякакви дейности, които увреждат естествения облик на пещерата;
- Използване на пещерата за стопански цели;
- Изграждане на съоръжения, с изключение на водохващания за питейни нужди;
- Замърсяването с отпадъци;