Безгръбначни животни

Безгръбначната фауна на територията и акваторията на сърцевинната зона на биосферния парк е богата по отношение на геобионти, обитатели на гори и открити площи. Съобщаваните досега по литературни данни безгръбначни животни с конкретни или обобщени находища са за 528 вида.

В резултат от последните проведени проучвания, извършени в рамките на разработването на Плана за управление на сърцевинната зона през 2015 г. са установени 178 вида безгръбначни животни от 4 класа и 63 семейства. В резултат от последното проучване и предвид литературните данни, общият брой на регистрираните видове безгръбначни животни е 691 вида (без мекотелите).

Установени са общо 82 вида мекотели (в литературата за района 78 вида, при настоящото проучване – 49 вида) в района на съществуващия резерват „Червената стена”- сърцевинната зона на биосферния парк. Общо това са 1 вид мида, 3 вида сладководни и 78 вида сухоземни гастроподи. От тях 4 вида са установени за пръв път при настоящото проучване на неговата територия: Pisidium sp., Grossuana angeltsekovi, Arion cf subfuscus и Galba truncatula.

Видове, включени в Червен списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси: Libelloides macaronius (Scopoli, 1763) (Insecta: Neuroptera, Ascalaphidae); Carabus intricatus Linnaeus, 1761 (Insecta: Coleoptera, Carabidae); Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Morinus asper funereus (Mulsant, 1862) (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Parnassius apollo (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae). Общо 5 вида.

Видове, включени в Директива 92/43 на Съвета на Европейската икономическа общност за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна: Paracaloptenus caloptenoides (Brunner von Wattenwyl, 1861) (Insecta: Orthoptera, Acrididae); Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Morinus asper funereus (Mulsant, 1862) (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Euplagia quadripunctaria (Poda, 1761) (Insecta: Lepidoptera, Erebidae); Parnassius apollo (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae); Parnassius mnemosyne (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae). Общо 6 вида.

Видове, включени в Конвенция за опазване на дивата природа и природните местообитания в Европа: Paracaloptenus caloptenoides (Brunner von Wattenwyl, 1861) (Insecta: Orthoptera, Acrididae); Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Morinus asper funereus (Mulsant, 1862) (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Phengaris arion (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Lycaenidae); Parnassius apollo (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae); Parnassius mnemosyne (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae). Общо 6 вида.

Видове, включени в Европейски червен списък на глобално застрашените животни и растения: Libelloides macaronius (Scopoli, 1763) (Insecta: Neuroptera, Ascalaphidae); Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Parnassius apollo (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae); Parnassius mnemosyne (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae). Общо 4 вида.

Видове, включени в списък на застрашените безгръбначни на проекта CORINE biotopes: Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Morinus asper funereus (Mulsant, 1862) (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Argynnis paphia (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Lycaenidae); Parnassius apollo (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae); Parnassius mnemosyne (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae). Общо 5 вида.

Видове, включени в Закон за биологичното разнообразие в България: Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 (Insecta: Coleoptera, Cerambycidae); Parnassius apollo (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae). Общо 2 вида.

Видове, включени в Червена книга на България: Dicyphus martinoi Josifov, 1958 (Insecta: Hemiptera, Miridae); Carabus scabrosus bureschianus Breuning, 1928 (Insecta: Coleoptera, Carabidae); Parnassius apollo (Linnaeus, 1758) (Insecta: Lepidoptera, Papilionidae). Общо 3 вида.

Рядък, ендемичен и/или реликтен вид: Megaphyllum rhodopinum (Verhoeff, 1928) (Diplopoda: Julida, Julidae); Rhodopiella beroni beroni (Strasser, 1966) (Diplopoda: Julida, Julidae); Camponotus samius Forel, 1888 (Insecta: Hymenoptera, Formicidae); Orussus abietinus (Scopoli, 1763) (Insecta: Hymenoptera, Orussidae); Eucinetus haemorrhoidalis (Germar, 1818) (Insecta: Coleoptera, Eucinetidae); Amphotis orientalis Reiche, 1861 (Insecta: Coleoptera, Nitidulidae). Общо 7 вида.

Мекотели

Ендемизъм
Установени са следните ендемити:
– локални ендемити (2 вида): Belgrandiella dobrostanica, Macedonica hartmuti;
– ендемити за Западни Родопи (4 вида): Laciniaria macilenta, Laciniaria bajula, Bulgarica fraudigera, Tandonia pinteri;
– Български ендемити (4 вида): Bulgarica fritillaria, Bulgarica bulgarica, Cattania rumelica, Cattania haberhaueri;
– Балкански ендемити (3 вида): Grossuana angeltsekovi, Bulgarica denticulata, Tandonia serbica.

Консервационен статус:
– IUCN 2011 – LC (33 вида): Grossuana angeltsekovi, Platyla similis, Agardhiella macrodonta, Sphyradium doliolum, Chondrina avenacea, Vallonia costata, Vallonia pulchella, Acanthinula aculeata, Merdigera obscura, Ena montana, Chondrus zebra, Chondrula microtragus, Chondrula bicallosus, Mastus pupa, Vitrina pellucida, Oligolimax annularis, Eucobresia diaphana, Semilimacella bonelli, Cattania rumelica, Cattania rumelica, Cattania haberhaueri, Cepaea vindobonensis, Helix albescens, Helix lucorum, Helix pomatia, Fruticicola fruticum, Lindholmiola girva, Xerolenta obvia, Pseudotrichia rubiginosa, Perforatella incarnata, Monacha claustralis, Monacha carascaloides, Euomphalia strigella;
– IUCN 2011 – NT (1 вид): Chondrula tridens;
– IUCN 2011 – VU (1 вид): Belgrandiella dobrostanica;
– ЗБР-Приложение 4 (2 вида): Helix lucorum, Helix pomatia;
– изчезнали (1 вид): Bithynia rumelica

Земноводни и влечуги

Развитието на земноводните и влечугите в сърцевинната зона на биосферен парк „Червената стена“ е благоприятствано от специфичните местообитания, оформящи се от реките Чепеларска и Сушица, както и Добростанския карстов масив. Долините на реките и прилежащите към тях дерета са убежище на земноводни с международно значение, а старите гори са дом на застрашени горски гущери.

От направения преглед на херпетологичната литература, данни за видовия състав на земноводните и влечугите в биосферен парк „Червената стена“ са открити в общо седем публикации. Съобщени са общо 9 вида земноводни и влечуги.

В резултат на теренната работа бяха установени общо 16 вида земноводни и влечуги в сърцевинната зона на биосферен парк „Червената стена“ (6 вида земноводни и 10 вида влечуги). След обобщение на публикуваните данни и проведените теренни проучвания, броят на срещащите се видове земноводни и влечуги е общо 21 вида, от които 7 вида земноводни и 14 вида влечуги.

От регистрираните 59 вида земноводни и влечуги за България (без да са включени двата вида морски костенурки) в сърцевинната зона на биосферния парк са представени 21 вида, което съставлява 35.59% от амфибийната и рептилийна фауна в страната.

Птици

Орнитофауната в сърцевинната и буферната зони на парка е проучвана от редица автори: Balat (1962), Дончев (1963), Нанкинов (1985), Петров (1988), Петров (1989), Петров (1990), Михайлов и Коджабашев (1998), Petrov et al.(2006), Петров и Янков (2007).

Според последните проведени проучвания, извършени в рамките на разработването на Плана за управление на сърцевинната зона, 2015 г. са регистрирани 79 вида птици, от които 38% (30 вида) са цитирани по литературни данни. Пълният списък е даден в приложение към плана. От общо 49 установени вида по време на проучването 73% (36 вида) са широко разпространени в България, останалите 13 вида (Buteo rufinus – белоопашат мишелов, Aquila chrysaetos – скален орел, Bonasa bonasia –лещарка, Tetrao urogallus – глухар, Dendrocopos leucotos – белогръб кълвач, Anthus trivialis – горска бъбрица, Cinclus cinclus – воден кос, Regulus regulus – жълтоглаво кралче, Ficedula semitorquata – полубеловрата мухоловка, Parus cristatus – качулат синигер, Parus ater – боров синигер, Certhia familiaris – горска дърволазка, Certhia brachidactyla – градинска дърволазка) са обитатели на типични местообитания.

Анализът на сезонната динамика показва, че най-висок е процентът на непрелетно гнездящите птици (RB) – 67%, 33 вида, 31% (15 вида) са прелетно гнездящи (МВ) и само един вид е преминаващ напролет (PMS-Ficedula semitorquata).

Четиридесет и три процента от видовете са с палеарктична (РА) принадлежност, 17% (8 вида) – европейска (Е), 12% (6 вида) – холарктична (НА), 8% (4 вида) – европейско- туркестанска (ЕТ), с по 4% (по 2 вида) – индо-африканска (ІА) и медитеранска (М) и с по 2% (по 1 вид) – палеоксерна (РХ), палеоксеромонтанна (РХМ), на стария свят (ОW), сибирска (S), палеомонтанна (РМ) и туркестано-медитеранска (ТМ).

Тринадесет от установените видове птици попадат в Червената книга на България (2012). Застрашени от изчезване (EN) са 5 вида (Accipiter gentilis – голям ястреб, Accipiter nisus – малък ястреб, Tetrao urogallus – глухар, Alectoris graeca – планински кеклик, Dendrocopos leucotos – белогръб кълвач), уязвими (VU) – 5 вида (Pernis apivorus – осояд, Buteo rufinus – белоопашат мишелов, Aquila chrysaetos – скален орел, Dendrocopus martius – черен кълвач, Ficedula semitorquata – полубеловрата мухоловка), почти застрашен (NT) – 1 вид (Corvus corax – гарван) и слабо засегнати (LC) са два вида (Bonasa bonasia – лещарка, Emberiza cia – пъстроглава овесарка).

От общо 49 вида птици установени в сърцевинната зона на парка 88% (43 вида) са защитени на територията на цялата страна, местообитанията на 11 вида подлежат на опазване и 3 вида (Tetrao urogallus – глухар, Alectoris graeca – планински кеклик, Columba palumbus – гривяк) са под режим на опазване и регулирано ползване от природата.

Бозайници

Прилепи

Биосферен парк „Червената стена“ е изключително важен за прилепите, тъй като в границите му попадат множество пещери, ниши и скални цепки (част от Добростанския карстов масив). Няколко пещери са убежище на големи колонии, като една от тях е от европейско значение за опазване на тази група животни и е обявена за значимо подземно местообитание на прилепи. В границите на сърцевинната и буферната зони на парка са включени и стари гори – убежище за редки и уязвими горски видове.

По литературни данни са съобщени девет вида прилепи (Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus hipposideros, Myotis emarginatus, Myotis capaccinii, Myotis cf. brandtii, Myotis myotis, Myotis blythii, Miniopterus schreibersii, Vespertilio murinus), срещащи се в рамките на сърцевинната и буферната зони (Benda et al. 2003, Petrov & Helversen 2011). Публикуваните находища са предимно от пещери и има само единични съобщения за горски видове. Също така данните от литературни източници са концентрирани в района около х. Марциганица и са основно от няколко по-лесно достъпни пещери.

След проведените екпедиции и след обобщение на наличните непубликувани и публикувани данни, списъкът със срещащите се в сърцеивинната и буферната зони на биосферния парк видове прилепи вече включва 20 вида. Това видово разнообразие е много голямо, но е обосновано предвид наличието на разнообразни местообитания и множество пещери, подходящи за прилепите. По литературни данни три вида бяха установени в района на буферната зона, а понастоящем беше потвърдено и наличието им в него (Rhinolophus euryale – южен подковонос, Pipistrellus pipistrellus – кафяво прилепче, Hypsugo savii  савиево прилепче). Потвърдихме наличието на 6 от съобщените видове (Rhinolophus ferrumequinum – голям подковонос, Rhinolophus hipposideros – малък подковонос, Myotis emarginatus – трицветен нощник, Myotis capaccinii – дългопръст нощник, Myotis brandtii – нощник на Брандт, Myotis myotis – голям нощник, Vespertilio murinus – двуцветен прилеп). Към списъка с видове прилепи бяха добавени още 8 (Rhinolophus blazii – средиземноморски подковонос, Myotis bechsteinii – Бехщайнов нощник, Myotis nattereri – Натереров нощник, Plecotus austriacus – сив дългоух прилеп, Nyctalus leisleri – малък вечерник, Nyctalus noctula – ръждив вечерник, Pipistrellus pipistrellus – кафяво прилепче, Pipistrellus pygmaeus – малко кафяво прелепче), освен тези, установени по литературни и непубликувани данни. Само по непубликувани данни бе установен само 1 вид (Tadarida teniotis – булдогов прилеп).

Всички видове прилепи, установени на територията на сърцеивинната и буферната зони на биосферния парк са с висок консервационен стаус. Всички видове са включени в Закона за биологичното разнообразие – Приложения 2 и 3, в Директива 92/43, Червена книга на България, том 2 Животни, IUCN.

Бозайници (без прилепи)

Като цяло бозайната фауна на Западните Родопи е добре проучена и данните са обобщени в няколко публикации (Митев, 1973; Нинов и др., 2002; Spassov, Spiridinov, 2006; Zidarova, 2006). Данни за разпространението на бозайниците се намират и в някои работи, посветени на паразитите (основно ектопаразитете) по тях (Skuratowicz et al , 1982). В публикацията на Михайлов, Коджабашев (1998) се дава списък за едрите бозайници срещащи се в сърцевинната и буферната зони на парка.

Дребните бозайници на Западни Родопи за добре проучени. На тях са посветени серия от публикации, разглеждащи таксономията, биологията и екологията им, целенасочено проучвани от Димитър Митев (ПУ „Пайсии Хилендарски) в рамките на разработения от него дисертационен труд. В този труд се разглежда разпределението на дребните бозайници по градиент на надморската височина и тяхна привързаност към местообитанията в Родопите. Данни към разпространението и таксономията на дребните бозайници допълва и чешкият учен Vladimir Vohralik (1985).

Едрите бозайници (Macromammalia) също са добре проучени, особено в сърцевинната и буферната зона на биосферния парк, където основно това се дължи на намиращото се в съседство ловно стопанство „Кормисош“ и воденето от него редовен мониторинг и таксация на дивеча.

Въз основа на прегледаната и анализираната литература е установено присъствието на 44 вида в сърцевинната и буферната зони или това е 44% от нашата бозайна фауна (100 вида) или 65.7% от дребните и едрите бозайници.

Територията на биосферния парк предлага разнообразни местообитания, което е предпоставка за богато видово разнообразие от бозайници.

Насекомоядни бозайници (Erinaceomorpha, Soricomorpha) тук са представени с 8 вида (общо 10 за старната). Гризачите (Rodentia) са представени от 15 вида от 5 семейства.

Хищници.

При последното проучване през 2015 г. е установено присъствието на лисицата (Vulpes vulpes). Вълкът (Canis lupus) е установен във високите части на парка. Кафявата мечка (Ursus arctos) е установена във високите части около х. Марциганица и около вр. Червената стена. Следи от дивата котка (Felis silvestris) са установени в близост до с. Мостово. Видът е включен в новата Червена книга в категорията уязвим.

Чифтокопитни бозайници (Artiodactyla) са представени от следните видове: дива коза (Rupicapra rupicapra), дивата свиня (Sus scrofa), сърната (Capreolus capreolus), благородния елен (Cervus elaphus).

Важни места за бозайниците са високите части на парка, където има разнообразни местообитания. Такива са гористите местообитания край х. Марциганица, където са регистрирани ценните и важни за опазване видове – кафява мечка, вълк, видра и дива коза, а и вероятно и срещащата се тук златка. Тук има смесица от разнообразни местообитания и топографски форми, което предлага необходими места за храна, убежища и укрития на тези видове бозайници.

По отношение на консервационно значимите видове, установени са 4 вида от Приложение 2 на ЗБР – лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), пъстър пор (Vormela peregusna), видра (Lutra lutra) и вълк (Canis lupus). Четири от установените видове са включени в Червената книга Р България (2011), в категория уязвим (VU) – пъстър пор (Vormela peregusna), видра (Lutra lutra), лалугер (Spermophilus citellus) и вълк (Canis lupus); a в категория застрашен (EN) – кафява мечка (Ursus arctos), дива коза (Rupicapra rupicapra), златка (Martes martes) и дива котка (Felis silvestris).