БИОСФЕРЕН ПАРК „ЧЕРВЕНАТА СТЕНА“ –

ХАРМОНИЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЧОВЕКА И ПРИРОДАТА

Програмата “ЧОВЕКЪТ И БИОСФЕРАТА” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.

Днес, в световната мрежа от биосферни резервати са включени 669 обекта от 120 страни, включително и 16 трансгранични биосферни резервата.

Първите биосферни резервати са обявени през 1976 г. България се присъединява към Програмата “Човекът и биосферата” (МАВ) през 1977 г., с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство. Това нарежда България сред първите десет страни по брой биосферни резервати.

Резерват „Червената стена“ е един от тези 17 обекта, обявен през 1977 г. за биосферен.

Според първоначалната концепция, биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, чиято основна цел е съхраняването на неповлияни от човешката дейност природни екосистеми, опазващи генетични ресурси и представляващи база за научни и образователни дейности.

През 1995 г. на Международната конференция организирана от Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB) в гр. Севиля, Испания се приема Севилска стратегия и нормативна рамка за биосферните резервати, очертаващи нови правила и норми за тези територии. Според Сивилската стратегия тези места са пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и в областта на устойчивото развитие на местните общности.

Съгласно Севилската стратегия в съвременните биосферни резервати/паркове освен зони за строга защита вече се обособяват и буферни зони, както и зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони и опазване на природата в тях – наречени „преходни“ зони.

Всички български биосферни резервати са „строги резервати“ с режими на защита, които не позволяват осъществяването на дейности, свързани с устойчиво ползване на природни ресурси, т.е. в тях не се прилага изискуемата функция за устойчиво развитие и ползване на природните ресурси. Към момента нито един от българските обекти не отговаря на изискванията на зониране и функции, наложени от Севилската стратегия, поради което по-голямата част от тях ще отпаднат по служебен път от списъка на биосферните резервати.

Международният консултативен комитет за Биосферните резервати „силно насърчава“ предлагането на нови номинации в съответствие със Севилската стратегия и Нормативната рамка за биосферните резервати и посочва резерват „Червената стена“, като една от териториите, които имат потенциал да покрият новите изисквания.

На заседанието на Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, през март 2016 г. беше решено за резерват „Червената стена“ да бъде изготвена номинация, с която обектът да бъде номиниран, като един от първите биосферни резервати от нов тип на България.

С Решение №484, взето с Протокол №14/06.07.2016 г. Общински съвет – Асеновград дава съгласие територията на община Асеновград да се включи в биосферен парк „Червената стена“.

В резултат на съвместните усилия на Министерство на околната среда и водите, Община Асеновград и РИОСВ-Пловдив за Червената стена е изготвен номинационен формуляр и внесен в Секретариата на Програмата. В резултат на това през 2017 г. „Червената стена“ е одобрен от ЮНЕСКО като един от първите български биосферни паркове.

Биосферен парк „Червената стена“ се състои от сърцевинна, буферна и преходна зона и напълно отговаря на изискванията на Сивилската стратегия:

  • Сърцевинната зона представлява съществуващия резерват „Червената стена“, обявен през 1962 г. Понастоящем площта на резерват «Червената стена» е 3 043,53 дка. Сърцевинната зона попада в землищата на селата Бачково, Добростан и Орешец, общ. Асеновград и с. Борово, общ. Лъки, обл. Пловдив. Резерватът е обявен съгласно националното законодателство с цел запазване на комплекса от природни красоти и богатството на флористични видове, много от които са редки реликти, палео – и неоендемити за страната и Балканския полуостров.

Сърцевинната зона на предлагания биосферен парк – съществуващия резерват „Червената стена” е изключителна държавна собственост според чл. 8 от Закона за защитените територии и се стопанисва, охранява и управлява от Министерство на околната среда и водите, респ. РИОСВ-Пловдив.

Законовият режим на сърцевинната зона на биосферен парк „Червената стена“ съгласно националното законодателство напълно отговаря на регламентираната със Сивилската стратегия консервационна функция на сърцевинната зона на биосферните резервати и допринася за съхраняване и опазване на ландшафтите, екосистемите, видовете и генетичното разнообразие. Само в сърцевинната зона не се допускат стопански дейности и не се осъществява ползване на природните ресурси.

  • Буферната зона на биосферен парк „Червената стена“ представлява защитена зона BG 0002073 „Добростан“ – част от европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“. Защитената зона е обявена със Заповед № РД-528/26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Площта от община Асеновград, която попада в границите на защитената зона е 25387,99 ха. Територията на тази зона пряко граничи със сърцевинната зона (съществуващия резерват „Червената стена“). Тя има ясно определен законов статут, режим и граници и представлява естествен буфер на сърцевинната зона. На територията й се опазват консервационно значими природни местообитания, представляващи и местообитания на редки животински видове, в т.ч птици. Поради тази причина, защитена зона „Добростан“ включваща територията на община Асеновград е определена като буферна зона на биосферния парк.

Съгласно заповедта за обявяване на защитената зона в границите и е забранено:

– Разораване на пасищата и привръщането им в обработваеми земи;

– Използване на пестициди в пасища и ливади;

– Изграждане на водноелектрически централи.

Собствеността в тази зона е различна – държавна, общинска, частна и си остава такава каквато си е досега. Включването и като буферна зона на парка не променя собствеността на земята и не налага допълнителни забрани и ограничения от вече съществуващите.

В границите на защитена зона „Добростан“, представляваща буферна зона на биосферния парк се провеждат научни изследвания на екосистемите, флората и фауната и мониторинг на биологичното разнообразие. В зоната се развива екотуризъм, тъй като там има редица културно-исторически обекти и туристически пътеки, част от които преминават и през сърцевинната зона. Буферната зона на биосферен парк – защитена зона „Добростан“ представлява естествен буфер на сърцевинната зона и напълно изпълнява регламентираните със Сивилската стратегия функции на буферните зони.

    • Преходната зона на биосферен парк представлява цялата останала територия на община Асеновград, обграждаща буферната зона. Площта на преходната зона е 37774,762 ха. В тази зона са разположени всички населени места в общината. Тук се извършват различни икономически и селскостопански дейности – животновъдство, земеделие, и други многообразни форми на използване на природните ресурси. Преходната зона се развива съгасно Общия устройствен план на общината и не се налага промяна в параметрите на ОУП.

Собствеността в тази зона е различна – държавна, общинска, частна и си остава такава каквато си е досега. Включването и като преходна зона на парка не променя собствеността на земята и не налага допълнителни забрани и ограничения от вече съществуващите.

Община Асеновград е отговорна за управление на преходната зона, включваща всички населени места в общината. Земята в тази зона се управлява съгласно Закона за устройство на територията и Общия устройствен план от Община Асеновград. Включването й в биосферния парк предоставя възможности за привличане на бъдещи финансирания и инвестиции за общината.

Върху нито една от зоните на биосферния парк не се налагат никакви допълнителни ограничения и режими, извън регламентираното по реда на националното законодателство.

В БИОСФЕРНИЯ ПАРК НЯМА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАБРАНИ ЗА ЛОВ, РИБОЛОВ, ДЪРВОДОБИВ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ПОЛЗВАНИЯ НА ЗЕМЯТА. НЕ СЕ ПРОМЕНЯ СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА.

За територията на биосферния парк се прилагат разпоредбите на действащото национално законодателство, свързано с устройство на територията и опазване на околната среда.

Районът на биосферен парк „Червената стена“ се отличава с редица архитектурни, природни, културни и църковни обекти, които без съмнение са сред особено значимите в България. Сред важните културни и образователни центрове в района са Историческия и Палеонтологическия музей в Асеновград, училището „Св. Георги”, Бачковски манастир „Света Богородица“, основан през 1083 г – вторият по големина манастир в България, Кръстова гора, редица параклиси и манастири, Асенова крепост, скален феномен Белинташ и др.

Селското стопанство е добре развито. Отглеждат се предимно житни култури, зеленчуци, трайни насаждения – лозя и овощни градини. Подходящите почвено-климатични условия са добра предпоставка за развитието на зеленчукопроизводството, лозарството и винопроизводството.

Съчетанието на културно-историческите и природни дадености на територията на биосферен парк „Червената стена“ представляват добра възможност за отдих и туризъм на населението и може да се използват за демонстрация на редица устойчиви дейности като екологичен туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и др. практики по устойчиво ползване на природните ресурси.

Кой отговаря за биосферния парк?

Същността на биосферния парк е колективното управление, обмяната на мнения и практики и взимането на решения в обществен интерес. Управлението на биосферния резерват е предмет на колективен орган, което налага създаването на Управителен съвет или комитет, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни. Биосферният парк е гарант за сътрудничество между всички заинтересовани страни, насочено към един по-отговорен начин на живот.

Какви са ползите от биосферния парк и за кого?

  • Директни ползи за местното население са „съживяването” на местния бизнес чрез насърчаване развитието на устойчиви, природосъобразни практики за земеделие и животновъдство, горско и ловно стопанство, екологичен туризъм, рибарство и др. Това води до разкриване на нови работни места и повишаване на финансовите приходи на местните хора. В същото време се постига дългосрочно опазване на природното и културното наследство за бъдещите поколения;

  • Широката международна известност и добър имидж на Програмата „Човекът и биосферата” привлича многобройни посетители в биосферния парк и предизвиква голям интерес към закупуване на местни продукти. Само от инициативността на местните хора и сътрудничеството на всички заинтересовани страни зависи до каква степен ще съумеят да се възползват от тази популярност, за да привлекат необходимите средства и да реализират идеите си;

  • Обявяването на територията за биосферен парк – част от световната мрежа носи международен престиж и признание, обмяна на знания и опит, реклама, атрактивност на района и т.н., както и по-добра публичност на района не само в България, но и в чужбина;

  • Биосферния парк е предпочитано место за отдих и туризъм, защото на територията му са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин;

  • Биосферния парк предоставя възможност на заинтересованите страни да участват в управлението му чрез структура за съвместно управление – Консултативен съвет, в чийто състав влизат представители на местни неправителствени организации, бизнес сдружения, университети, местната власт и др. Именно консултативния съвет планира и координира дейностите по управление на парка с участието на всички заинтересовани страни;

  • Може да се участва в разработването на регионални марки за развитие на местни продукти – като в този смисъл участието в биосферния парк е бонус и потвърждение за това, че територията е екологично чиста и добре запазена, както и че притежава потенциал за развитие на устойчив туризъм в съответствие с екологичните стандарти;

  • Включването на биосферен парк „Червената стена“ в Световна мрежа дава почти неограничени възможности за регионално и международно сътрудничество и обмяна на опит. То е израз на признание от такава престижна международна организация като ЮНЕСКО, а това е повод за гордост и лично удовлетворение на всеки, който се чувства свързан с биосферния парк!