Програмата “ЧОВЕКЪТ И БИОСФЕРАТА” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.Програмата “ЧОВЕКЪТ И БИОСФЕРАТА” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.Биoсферните резервати/паркове са обекти, които се обявяват по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (Програмата) по предложение на държавите-членки. През първите години от прилагането на Програмата като биосферни резервати са били обявявани представителни екосистеми от различни биогеографски райони, чиято основна цел е съхраняването на образци от неповлияни от човешката дейност природни екосистеми, опазващи генетични ресурси и представляващи база за научни изследвания и образователна дейност. Основната функция на Биосферните резервати е свързана с „опазване“ (консервация) на тези обекти .България се присъединява към Програмата “Човекът и биосферата” (МАВ) през 1977 г., обявявайки 16 обекта, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа. През 1995 г. на Международната конференция организирана от Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB) в гр. Севиля, Испания се приема Севилска стратегия и нормативна рамка за биосферните резервати, очертаващи нови правила и норми за тези територии.
Основните цели на Севилската стратегия са:
- Използване на биосферните резервати за опазване на природното и културно разнообразие.
- Използване на биосферните резервати като модели за управление на земите и подходи за устойчиво развитие.
- Използване на биосферните резервати за научни изследвания, мониторинг и образование.
- Прилагане на концепцията за биосферните резервати на практика.
Съгласно Севилската стратегия в съвременните биосферни резервати освен зони за строга защита вече се обособяват и буферни зони, както и зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони и опазване на природата в тях – наречени „преходни“ зони.
В продължение на 40 години 16 български биосферни резервата са изпълнявали ефективно „консервационна“ и „логистична“ функция за опазване на генетичните ресурси, видовете и екосистемите за осигуряването на условия за научни изследвания, мониторинг и образование. През годините концепцията за биосферните резервати се е развивала, съобразно съвременните предизвикателства. Постепенно на преден план е излязъл човекът и взаимодействието му с природата. Първоначалната функция на биосферните резервати се е надградила – от чисто опазваща и научна е станала „функция на развитието“, ориентирана към устойчивото ползване на природните ресурси. Биосферните резервати постепенно са се превърнали в успешни модели за хармонично съжителство между човека и природата.
До м. юни 2017 г., нито един от българските обекти не е отговарял на изискванията на зониране и функции, наложени от Севилската стратегия (1995г.). Всички български биосферни резервати са били „строги резервати“ (с изключение на ПР „Сребърна“) с режими на защита, които не позволяват осъществяването на дейности, свързани с устойчиво ползване на природни ресурси, т.е. в тях не се е прилагала изискуемата функция за устойчиво развитие и ползване на природните ресурси.
През последните години Секретариатът на ЮНЕСКО е инициирал процес за обезпечаване на съответствието на обектите, обявени за „биосферни резервати” с целите и изискванията, заложени в Севилската стратегия от 1995г.
На 25-то заседание на Междунарония координационен съвет по Програмата “Човекът и биосферата” (2013 г.) е взето решение за прилагането на 3-стъпкова стратегия (Exit Strategy), с която се поставят конкретни срокове пред държавите за предприемане на действия.
Във връзка с горното Секретариатът на ЮНЕСКО е приканил България да изпълни задълженията си като съвмести своите биосферни резервати с изискванията на Севилската стратегия или съответно направи постъпки за изключване от световната мрежа на тези от старите си биосферни резервати, за които се счита, че нямат потенциал да отговорят на тези изисквания.
Международният консултативен комитет за Биосферните резервати „силно насърчава“ предлагането на нови номинации в съответствие със Севилската стратегия и Нормативната рамка за биосферните резервати и посочва резерват „Червената стена“, като една от териториите, които имат потенциал да покрият новите изисквания.
На заседанието на Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, през март 2016 г. беше решено за резерват „Червената стена“ да бъде изготвена номинация, с която обектът да бъде номиниран, като един от първите биосферни резервати от нов тип на България.
С Решение №484, взето с Протокол №14/06.07.2016 г. Общински съвет – Асеновград дава съгласие територията на община Асеновград да се включи в биосферен парк „Червената стена“.
В резултат на съвместните усилия на Министерство на околната среда и водите, Община Асеновград и РИОСВ-Пловдив за резерват „Червената стена“ е изготвен номинационен формуляр и през м. септември 2016 г. е внесен в Секретариата на Програмата, заедно с номинационните формуляри „Централен Балкан“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“.
На заседение на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“, състояла се в Париж от 12 до 15 юни 2017 г. „Червената стена“ е одобрен от ЮНЕСКО като един от първите български биосферни паркове заедно с Национален парк „Централен Балкан“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“. С решението си Съветът потвърди, че четирите биосферни резервати отговарят на изискванията и принципите на Севилската стратегия.
