Културно-исторически обекти

Територията на община Асеновград, включена в границите на биосферен парк „Червената стена“ притежава изключителен културно-исторически ресурс, интегриран в естествена и уникална природна среда. Тук е входът на най-удобния проход през Родопите, свързващ Тракия с Беломорието. Особено значение за това има системата от култови обекти от различни епохи, представляващи голям интерес.

Асеновград се гордее с хилядолетното културно – историческо наследство. Сполучливото съчетание на планината с равнина, мекият климат, плодородните почви, както и фактът, че тук е най-удобният проход през Родопите, са причина Асеновград и районът около него да бъдат заселени още от най-дълбока древност. Славата на Асеновградския район като сакрален център, оформил се през Античността, е доразвита от настъпващата християнска религия и култура.

В общината е разположена най-голямата в България концентрация от свети места – четири манастира, трийсет и три църкви, шейсет параклиса, светилища – някои от тях от най-дълбока древност. Това свидетелства за уникално високата християнска култура на територията. Асеновград е известен и като “Малкия Ерусалим”. Много са паметниците останали от траките. В районна на Асеновград са открити четири светилища на Тракийския конник, най-почитаното от траките божество през римската епоха. Един от най-интересните праисторически обекти на територията на община Асеновград се намира в село Долнослав в местността Лопките. Там е разкрит и проучен първият и единствен до сега в България и света неолитен култов център. По археологически данни в очертанията на днешния град е съществувало тракийско селище, продължило своя живот и през римско време.

Районът на биосферен парк „Червената стена” се отличава с редица архитектурни, природни, църковни обекти, които без съмнение са сред особено значимите културно-исторически паметници. Ето и някои от по-известните.

Бачковски манастир „Света Богородица“ 

Вторият по големина манастир в България и един от 3-те ставропигиални (другите два са Рилския и Троянския). Основан е през 1083 г. от висшите военни на византийска служба братя Григорий и Апасий Бакуриани /Пакуриан/. Манастирът през 900 годишното си съществуване е доминирал над другите и е определял до голяма степен общия облик на цялата мрежа от християнски култови обекти в региона.
Непрекъснато доизграждан и обновяван, днес манастирският комплекс включва сгради от 11-12 век, 17 век и 19 век, обединени в един хармоничен архитектурен ансамбъл. В Бачковския манастир са запазени и забележителни произведения на приложните изкуства – великолепни църковни утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други – в църковния историко-археологически музей в София. През 30-те години на 20 в. в манастира са открити 103 ръкописа и 252 старопечатни книги. Към манастира има множество параклиси, два от които се намират в сърцевинната зона на биосферния парк и са обект на многобройни посещения от населението, в т.ч и на прочутите местни “литийни шествия” (подобна традиция е съхранена единствено в Цариград и Ефес). Първото и по-старо литийно шествие е това, което се провежда всяка година на Втория ден на Великден. Шествието започва от буферната зона на парка – Бачковския манастир, където Чудотворната икона на Света Богородица се изнася от храма и съпроводена от много вярващи изминава пътя през местността „Клувията” и продължава към сърцевинната зона на парка до параклис „Св. Архангел Михаил“, намиращ до скалната ниша, в която е била скрита иконата.

Второто литийно шествие се провежда 25 дни след Великден. Учредено е в памет на преотстъпването на икона на св. Богородица от Бачковския манастир на църквата „Св. Богородица Благовещение”, където понастоящем се намира иконата, известна с чудотворната си сила. Именно тази икона се носи от град Асеновград до Бачковския манастир и обратно.

Мулдавски манастир

Едни от най-добрите образци на възрожденското изкуство. Мястото е било тракийско светилище в древността. Намира се на 4 км източно от Асеновград. И той е един от наследените от Средновековието манастири, без да се знае точно времето на изграждането му. Основан е по време на Втората българска държава, но през Османското владичество е разрушаван на три пъти. Възстановен е през 1836 г. Подновяван е на няколко пъти, за което говорят както оцелелите епиграфски паметници, така и някои от архитектурните му елементи, запазили отчасти старинни пластове. Висок каменен зид и големи двуетажни жилищни сгради с открити чардаци ограждат двор, в средата на който се издига съборната църква. Освен този, има и друг, стопански двор. Също така към комплекса се числи намиращото се в близост аязмо. За разлика от другите манастирски църкви в региона, съборният храм тук е безкуполен, с обширен нартекс. Оцелелите стенописи в храма са от 1840 г. и са дело на известния тревненски зограф Кръстю Захариев и синовете му. Иконите са на тревненския художник Петре Минюв и Захари Зограф. Според преданията манастирът става средище на революционери и съзаклятници, подготвящи Априлското въстание в региона. След Освобождението тук се открива за известно време духовно училище. Мулдавският манастир е дълбоко почитан и за духовната си дейност, и за неоспоримите си художествени и архитектурни достойнства и като крепост на българщината в района на Асеновград.

Манастир „Св. св. Кирик и Юлита и св.Параскева”

Намира се на 3 км. западно от Асеновград в местност, където археолозите локализират тракийско светилище. Това е един от манастирите, повлиял се значително в архитектурно, художествено и културно-духовно отношение от Бачковския манастир е манастирът “Св.св. Кирик и Юлита и св.Параскева. В началото на 18 век в тази обител е работил един от най-изкусните граматици-краснописци на черковно-славянски книги иеромонах Сидор. В днешния си вид комплексът включва съборната църква „Св. св. Кирик и Юлита и св. Параскева”, манастирски сгради, аязмо и параклис. Архитектурното, стенописно и иконно богатство на манастира, както и развиваната от него в миналото просветно-книжовна дейност го правят забележителен паметник на културата в района на Биосферен парк „Червената стена“.

Араповският манастир “Св. Неделя”

Манастирът е възникнал до древно лековито аязмо (свещен извор) през 19 век. Араповският манастир “Св.Неделя” се намира на 6 км източно от Асеновград, край с Златовръх /Арапово до 1934г./. Основан е през 1856 г. край намиращото се там аязмо от иеромонах Софроний, бивш игумен на Мулдавския манастир. Манастирът е единственият, строен във времето на османското владичество без да има по-стари следи от съществуването му. Надеждите на асеновградските и пловдивските българи са тази обител да даде отпор на така характерната за епохата гръкомания. Затова през 1868 г. тук се основава училище за бедните деца от региона. С цялата си дейност до Освобождението Араповският манастир е допринесъл значително за катализирането на възрожденските процеси в Асеновградско, съдействал е не само за духовното спасение на вярващите, но и за националното им освобождение.

Асеновата крепост

Символ на Асеновград и региона на биосферния резерват. Емблематичната за града Асенова крепост се намира на два километра от Асеновград посока гр. Смолян, от нея може да се придобие представа за историческото значение на града като защитник на българските земи от атаките идващи от юг. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Въпреки, че е малко запазено от крепостните стени, църквата “Св. Богородица Петричка” е почти изцяло съхранена и към момента е действащ храм. Съществуват свидетелства, че на това място е имало крепост още от време на траките /известна като “Петричка крепост” преди преименуването и през 1934 г. на името и в чест на цар Иван Асен ІІ. Построена върху скала на върха на рида, могилата е стратегически разположена в началото на проход, който свързва Тракия със северна Гърция и Егейско море. Понастоящем крепостта е сред основните културно-исторически обекти в района, национален паметник на културата с изграден посетителски център на входа.

Белинташ 

Скалният феномен „Белинташ” е древно праисторическо и тракийско светилище. Намира се в Добростанския планински масив, във високопланинската част на Асеновградска община – буферната зона на биосферния парк. Скалното плато е дълго около 300 метра и широко около 40 метра, височината му е 50 метра. Освен бял или добър камък, името на скалата /в превод от древните тракийски езици/ означава и „умен камък” или камък на знанието. Някои го наричат просто „Родопският Стоунхендж”. Хронологическият период на съществуване на светилището се определя от края на халколита до края на ІV в. – началото на V в. след Христа. Вероятно е било „древна обсерватория”, откъдето тракийските жреци от местното племе беси гадаели по звездите. Изсечени от човешка ръка, още в древността, груби стъпала водят към скално плато, осеяно със стотици малки и по големи дупки – жертвените олтари на жреците. С Белинташ се свързва и култа към тракийския бог на Слънцето – Сабазий.

Исторически музей в Асеновград

Уреден през 1971 г. в приспособена за целта сграда, построена през 1895 г. като Дом на офицера. Днес в музея има четири отдела: Археология, Етнография, История XV-XIX век, нова и най-нова история. Тук може да се проследи развитието на Асеновград от най-древни времена до Съединението. В музейната експозиция на площ от 200 кв.м в три зали и 3 отдела са експонирани 1000 музейни единици. Отдел “Археология” запознава с живота в нашия край от 7000 г. пр. н.е. насам. Показани са каменни и костни оръдия на труда, култови и битови предмети. Изключителна е находката от землището на село Мулдава – керамичен съд с форма на елен. Каменни брадви с дупки, костни плоски идоли, керамика и др. показват човешкото развитие през халколита. Особен интерес представлява глинен женски идол, символ на плодородието, с художествено натуралистично деформиране на тялото като обект на култ.

Палеонтологичен музей 

Музеят е съставна част на Националния природонаучен музей при БАН. По своя обем това е най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни. Внушителната палеонтологичната сбирка на музея представлява изключително научно и културно богатство, което продължава да се разраства. Освен корали, амонити и други фосилни безгръбначни, колекцията представя преди всичко изкопаеми бозайници. По своя обем това е най голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни. Над 30000 образци наброява научната колекция от късномиоценски бозайници. Постоянно към тях се прибавят нови изкопаеми, извличани от тонове фосилоносни седименти, складирани в депата на музея. Към колекцията се числят многобройни останки от изкопаеми коне (хипариони), антилопи, хищници, хоботни (мастодонти и дейнотерии), маймуни и др. Най-впечатляващият експонат безспорно е отлично запазеният скелет на древния мастодонт Deinotherium Giganteum, дълъг почти 7 м. и тежащ над 10 тона.

Училище „Св. Георги”

Експозицията на Историческия музей, посветена на просветата и културата в Асеновград от края на XIX и началото на XX век е разположена в училището „Свети Георги“. То е първата, строена по план училищна сграда в града непосредствено преди Освобождението. В една от залите на втория етаж може да се види възстановка на училищна стая от епохата. В друга е пресъздадена атмосферата на книжарницата “Ганди”.

Етнографски музей 

Разположен в красива и добре запазена къща на богат търговец от гръцки произход от средата на 19 век, музеят показва домашния живот и битовата култура от времето на Възраждането. Когато гръцкото семейство емигрирало от България през 1906 г., сградата е била използвана за училище. Къщата е мебелирана по типичен за времето си начин, изложени са носии от този период, както и картини на асеновградския художник Коста Форев, изобразяващи местни обичаи и празници. Дълбоката изба съдържа предмети, свързани с производството от античността до средата на 20век.

Богатото културно – историческо наследство в буферната и преходната зони на предлагания биосферен парк в съчетание с уникалните природни дадености – консеравционно значими хабитати и видове в сърцевинната зона са доказателство, че районът притежава голям потенциал. Това дава възможност за съчетаване на природозащитни дейности с образователни програми, културно-исторически проекти, народни празници и местни традиции, насочени към местното население и посетителите. Богатото културно-историческо наследство на района, местните традиции и производства напълно се вписват в концепцията за биосферните резервати, заложена в Севилската стратегия от 1995 г.