ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА /ЮНЕСКО/
United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization /UNESCO/
Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО е специализирана агенция на ООН. Създадена е на 16 ноември 1945 г. в Лондон, където 44 държави–членки на ООН участват в специална конференция, на която е взето решение за основаване на Организация на ООН за образование, наука и култура. Учредителният акт е подписан от 37 държави.
Уставът на ЮНЕСКО влиза в сила на 4 ноември 1946 г. Съгласно Устава, основна цел на ЮНЕСКО е “да допринася за укрепването на мира и сигурността, поощрявайки сътрудничеството между нациите, чрез образование, наука и култура, с цел осигуряване на всеобщо уважение към справедливостта, законността и правата на човека и основните свободи, които са признати от Организацията на Обединените нации за всички хора по света, без разлика на раса, пол, език или религия”.
Понастоящем в ЮНЕСКО членуват 195 държави и 9 асоциирани члена.
България става член на ЮНЕСКО на 17 май 1956 г., няколко месеца след като е приета в ООН.
Организационна структура се състои от Генерална конференция, която е върховен орган на ЮНЕСКО и се провежда се веднъж на две години, Изпълнителен съвет от представители на 58 страни, избрани от 5 географски избирателни групи и Секретариат, оглавяван от Генерален директор. Понастоящем това е българката Ирина Бокова, която през м. октомври 2013 г. бе преизбрана на този пост за втори четиригодишен мандат за периода 2013-2017 г.
***
Сътрудничество между България и ЮНЕСКО
България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 г.
С Постановление на Министерския съвет е създадена Национална комисия на Р България за ЮНЕСКО /НК/, която се състои от представители на основните министерства и институции, участващи в програмите на ЮНЕСКО. Международно-правна основа за дейността й е Хартата на националните комисии, приета на 20-та Генерална конференция на ЮНЕСКО.
Изпълнителни органи на НК за ЮНЕСКО са Бюро и Секретариат. Председател на Националната комисия е Юрий Щерк, заместник-министър на външните работи.
Националната комисия координира участието на българските институции в дейността на ЮНЕСКО и сътрудничи тясно с Регионалните бюра на ЮНЕСКО BRESCE във Венеция – в областта на науката и културата в Европа, с Международното бюро по образование (Женева), с Института на ЮНЕСКО по образование в Хамбург и др. Със съдействието на Европейското бюро на ЮНЕСКО във Венеция се осъществяват редица проекти в областта на културата и биоразнообразието. Комисията работи активно с гражданското общество, национални и международни неправителствени организации. Секретариатът на НК за ЮНЕСКО поддържа връзки с клубовете ЮНЕСКО в София и в страната. Съществува добре развита система от асоциирани към ЮНЕСКО училища, чиито ръководство и координация се осъществяват от национален координатор към Министерството на образованието, който е член на Бюрото на НК.
|
Комисията е създадена с разпореждане на МС от 25 май 1956 г. и функционира на базата на Постановление на Министерския съвет № 147 от 30.06.2004 г. и Устройствен правилник. Международноправна основа за дейността й е Хартата на националните комисии, приета на 20-та Генерална конференция на ЮНЕСКО. Съгласно Постановление № 147 на МС/30.06.2004 г. ръководството й се възлага на министъра на външните работи. Председател на НК за ЮНЕСКО е заместник-министър на външните работи, определен със заповед на Министъра на външните работи /от 9 юни 2017 г. Юрий Щерк, заместник-министър на външните работи/, заместник-председател е директорът на водещата дирекция /понастоящем Мария Спасова, директор на дирекция „Права на човека”/. Изпълнителни органи на НК за ЮНЕСКО са Бюро и Секретариат. Бюрото е колективен ръководен орган на НК и се състои от представители на държавните институции, научни и образователни организации, които имат основно участие в програмните дейности на ЮНЕСКО /представител на парламентарната комисия за образование и наука, представител на парламентарната комисия за култура и медии, представител на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, представител на администрацията на президента, заместник-министри на културата, образованието, околната среда и водите и на МТИТС, главен научен секретар на БАН, заместник-ректори на СУ и ТУ, национален координатор на асоциираните училища и началник на Отдел „ЮНЕСКО”, който изпълнява функциите на главен секретар на Комисията/. В момента отделът работи със силно намален състав. Отдел „ЮНЕСКО”, към дирекция „Права на човека” в МВнР изпълнява функциите на Секретариат на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО и осъществява ежедневната дейност и връзка със Секретариата на ЮНЕСКО в Париж и с Регионалното й Бюро за Европа, с Постоянното представителство на България към ЮНЕСКО и с българските институции, ангажирани с проекти и дейности по линия на Организацията. |
От февруари 2012 г. в София функционира Регионален център категория 2 на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство за страните от ЮИЕ.
Понастоящем България е член на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО по нематериално културно наследство /до 2018 г./ и на Изпълнителния съвет на Междуправителствената океанографска комисия /юни 2017 – юни 2021 г./
Размерът на членския внос на страните-членки на ЮНЕСКО се определя от квотата, изчислена на базата на БНП в ООН. България е изплатила членския си внос за 2017 г., който възлиза на 65 986 щ.долара и 76 011 евро.
През 2008 г. с Постановление на Министерския съвет бе създаден Доверителен фонд на България в ЮНЕСКО за участие в международното сътрудничество за развитие. Средствата по този фонд са предназначени за финансиране на проекти по наша преценка и в съответствие с обявените приоритети на ЮНЕСКО.
През 2014 за финансиране от Българския доверителен фонд към ЮНЕСКО бяха одобрени 3 проекта: 1/ Пилотен проект „Насърчаване на достъпа до информация и медии на момичетата и младите жени на Буркина Фасо” на стойност 80 000 щ.д.; 2/ Сумата от 20 000 щ.д. бе трансферирана за целите на Допълнителния фонд към Конвенцията от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство; 3/ проект „Интернет: средство за младежко мобилизиране срещу всички форми на екстремизъм и радикализиране” на стойност 100 000 щ.д. През 2014 година чрез Доверителния фонд бяха финансирани и три инициативи на ЮНЕСКО, чийто домакин бе България: 1/ Обучителен семинар в София по въпросите на управлението на риска от природни бедствия и развитието на устойчив туризъм за обекти на световното културно наследство на стойност 80 000 щ.д.; 2/ Заседание на Работна група на ЮНЕСКО към Конвенцията от 1970 г. за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности на стойност 10 000 щ.д.; 3/ Трети международен форум на неправителствените организации, имащи официални партньорски отношения с ЮНЕСКО, на тема: „Ролята на младежта за опазване на материалното и нематериалното културно наследство” на стойност 52000 щ.д. През м. октомври 2014 г. проектът на ЮНЕСКО „Жените в африканската история”, финансиран от Българския доверителен фонд, бе удостоен с награда на Международния съюз за телекомуникации /ITU–UN Women GEM–TECH Award/.
Приоритетите според основните направления на дейност са:
Образование: подобряване на качеството и ефективността на образованието /реформа на средното и висшето образование, използване на нови информационни технологии в средното образование/; равенство в образованието, социално сближаване и гражданско образование, изграждане на “култура на мира”, толерантност и ненасилие; техническо и професионално образование; междууниверситетско сътрудничество, изграждане и участие в създадени вече мрежи на катедри на ЮНЕСКО.
В България функционират 3 катедри на ЮНЕСКО, по образование за мир и права на човека, за инженерно образование и по опазване на културното наследство. Асоциираните училища към ЮНЕСКО са над 40.
Естествени науки и екология: биоразнообразие и опазване на природните ресурси; нови и възобновяеми източници на енергия; опазване на водните ресурси и прилежащите им екосистеми; сеизмологични изследвания – приоритет за региона на Балканите; фитохимия, биоетика и биоинженерство, човешки геном.
Социални науки: приложение на етиката в науката и технологиите; управление на социалните трансформации; развитие на правата на човека, борба срещу всички форми на дискриминация, расизъм и ксенофобия и произтичащата от тях нетолерантност; проблеми на най-уязвимите социални групи.
Култура: опазване и популяризиране на материалното и нематериалното културно наследство; междукултурен диалог и културно многообразие; модернизиране на материалната база на българската култура; дигитализация на културното наследство и създаване на база данни в областта на културата; културен туризъм;
България е вписала в Списъка на световното наследство общо 10 културни и природни обекти с изключителна стойност за човечеството. Това са: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият Несебър, Рилският манастир, Скалните църкви в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Националният парк Пирин, Биосферният резерват Сребърна и, съвместно с други европейски държави, елементи от обекта „Старите букови гори в Европа” /7 юли 2017г./.
На 26 ноември 2014 г. ЮНЕСКО включи „Традицията на килимарството в Чипровци” в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Това е третият вписан български елемент, след „Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука” /2005г./ и „Нестинарството” /2009 г./. В категорията „Добри практики” през 2016 г. бе включен Фолклорният фестивал в Копривщица.
На 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“, състояла се в Париж от 12 до 15 юни 2017 г. четири български биосферни резервата: „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“ бяха включени в световната мрежа на ЮНЕСКО на биосферните резервати с международно признание.
Информация и комуникация: Насърчаване на свободното движение на идеи и всеобщ достъп до информация и знания и до информационни и комуникационни технологии, с акцент върху свободата на изразяване; Включване на български обекти в Програмата “Паметта на света” /дигитализация на писмени паметници/; Използване на модерните технологии за целите на образованието, науката и културата.
През 2011 г. ЮНЕСКО включи в Световния регистър „Паметта на света” Енински Апостол – един от най-ценните старобългарски писменни паметници от ХІ век. През май 2016 бяха представени 2 български номинации за Световния регистър „Паметта на света” – Бориловият синодик и Лондонското четвероевангелие /съвместно с Британската библиотека/. Кандидатурите им ще бъдат разгледани през м. септември 2017 г.
Дирекция „Права на човека”
Отдел „ЮНЕСКО”
Юли 2017 г.
